3 Macc 7

Посланието на Филопатор до градоначалниците

1 „Цар Птолемей Филопатор до египетските градоначалници и до всички, удостоени с власт – бъдете здрави и щастливи!

2 ^{▼▼ 7:2 В Синодалната Библия 7:2 е част от 7:1.} Здрави сме и ние, и нашите деца, защото великият Бог направлява делата ни според нашето желание. 3 Някои от нашите приятели, водени от зла умисъл към нас, ни убеждаваха да съберем на едно място всички юдеи, които живеят в царството, и да ги накажем с нечувани изтезания като изменници. 4 Те изтъкваха още, че докато не бъде сторено това, в царството ни никога няма да настъпи ред заради омразата, която те изпитват към всички народи. 5 Доведоха ги дори насила в окови като злосторници, без всякакъв разпит и разследване, и се опитаха да ги погубят, изпълнени с жестокост, каквато и в скитските закони няма. 6 Ние обаче строго забранихме това и поради благосклонността, която изпитваме към всички хора, успяхме накрая да им дарим живот, след като узнахме, че Небесният Бог е сигурна закрила за юдеите и винаги ги защитава, както баща синовете си. 7 ^{▼▼ 7:7 В Синодалната Библия 7:7 е част от 7:5.} Като взехме предвид неизменното приятелство, което проявяват към нас, и благоразположението им към нашите предци, справедливо ги освободихме от всяко обвинение по какъвто и да било повод. 8 Нареждаме още на всеки един от вас да позволи на всички да се завърнат по домовете си, без някой някъде да им причинява някакво зло, нито пък да им се присмива заради безпричинните страдания. 9 Бъдете уверени, че ако извършим някакво зло против тях или по някакъв начин ги наскърбим, ще имаме за враг против себе си не човек, а Всевишния Бог, властващ над всяка власт, Който ще отмъсти за всичките ни дела, без ние да можем да избегнем това. Бъдете здрави!“

Завръщането на юдеите в земите им

10 Като взеха това послание, юдеите не побързаха веднага да си тръгнат, а помолиха царя онези от юдейския народ, които самоволно са отстъпили от Светия Бог и от Божия закон, да получат от тях подобаващото наказание. 11 Изтъкнаха още, че онези, които от чревоугодие са престъпили божествените наредби, никога няма да са благоразположени и към царската власт. 12 Царят прие, че те казват истината, и се съгласи да им предостави пълномощие безпрепятствено да изтребят навред в царството му онези, които са престъпили Божия закон, при това без неговото изрично позволение и царски надзор. 13 Тогава, като изразиха благодарността си към него по подобаващ начин, свещениците и цялото множество нададоха възглас „Алилуя!“и радостни си тръгнаха. 14 И те наказваха и убиваха за назидание всеки срещнат по пътя свой сънародник, който се беше осквернил. 15 В онзи ден избиха повече от триста мъже и тържествуваха тогава от радост, защото погубваха нечестивци. 16 А те самите, изпитали докрай радостта от спасението останаха верни на Бога до смърт. Потеглиха от града, увенчани с всякакви благоуханни цветя, сред веселие и възгласи, като пееха сладкогласни песни за възхвала и благодаряха на Бога на предците си, вечния Спасител на Израил.

17 Щом пристигнаха в Птолемаида, наричана „Родофор“поради благоприятната почва за отглеждане на рози, където по взаимна уговорка корабите ги изчакаха седем дена, 18 те устроиха тук пиршество заради спасението си, понеже царят щедро ги бе снабдил с всичко необходимо за всеки, докато стигне до дома си. 19 Понеже бяха слезли на сушата с мир и подобаващи хвалебни песни, решиха и тук да отпразнуват с веселие дните на престоя си. 20 Тези дни те осветиха, като ги вписаха върху възпоменателен стълб, а на мястото на пиршеството издигнаха храм за молитва. След това продължиха нататък по суша, по море или река, всеки към дома си – невредими, свободни, изпълнени с радост, под закрилата на царската заповед. 21 ^{▼▼ 7:21 В Синдалната Библия 7:21 е част от 7:18.} Сега те придобиха по-голяма сила и почит, отколкото преди, и станаха страшни за враговете си, без изобщо да бъдат притеснявани по някакъв начин за имуществото си. 22 И всички получиха по опис онова, което бяха притежавали, така че ако някой беше заграбил нещо, връщаше им го, обзет от голям страх, защото Великият Бог им бе сторил велики благодеяния, за да дойде най-после тяхното спасение. 23 Благословен да е Спасителят на Израил за вечни времена! Амин.